Иранците гласуваха за смяна на президента, загинал при катастрофа с хеликоптер

Иранците гласоподаваха в петък на предварителни избори за промяна на починалия президент Ибрахим Раиси, който беше погубен при злополука с хеликоптер предишния месец.

Изборите идват в миг, когато публичната незаинтересованост е всеобхватна в Ислямската република след години на стопански проблеми, всеобщи митинги и напрежение в Близкия изток.

Гласоподавателите са изправени пред избор сред твърдолинейни претенденти и малко прочут политик който принадлежи към реформисткото придвижване на Иран, което се стреми да промени своята шиитска теокрация от вътрешната страна.

Както е казусът след Ислямската гражданска война от 1979 година, дамите и тези, които приканват за радикална смяна, са неразрешени от гласуването, до момента в който на самото гласоподаване няма да има надзор от страна на интернационално приети наблюдаващи.

Гласуването идва в миг, когато Близкият изток е обхванал по-широко напрежение поради войната Израел-Хамас в Ивицата Газа.

През април година Иран предприе първата си директна офанзива против Израел поради войната в Газа, до момента в който милиционерските групировки, които Техеран въоръжава в района – като ливанската Хизбула и бунтовниците хуси в Йемен – ескалираха офанзивите си.

Междувременно Иран продължава за обогатяване на уран до равнища, близки до оръжейни, и поддържа задоволително огромен ресурс, с цел да сътвори — в случай че реши да го направи — няколко нуклеарни оръжия.

Докато 85-годишният висш водач на Иран аятолах Али Хаменей има последната дума по всички държавни въпроси, президентите могат да насочат политиките на страната към борба или договаряния със Запада.

Като се има поради записът- ниска изборна интензивност на последните избори, остава неразбираемо какъв брой иранци ще вземат участие в изборите в петък.

Вътрешният министър Ахмад Вахиди, който дава отговор за надзора на изборите, разгласи, че всички изборни секции са отворени тъкмо в 8 сутринта локално време.

Обикновено господин Хаменей дава един от първите гласове на изборите.

Анализаторите в общи линии разказват конкуренцията като тристранна конкуренция. Има двама твърдолинейни последователи, някогашният нуклеарен договарящ Саид Джалили и ръководителят на Народното събрание Мохамад Багер Калибаф.

След това има кандидатът-реформатор Масуд Пезешкиан, който се причисли към фигури като някогашния президент Хасан Рохани под управлението на чиято администрация Техеран подписа емблематичното нуклеарно съглашение през 2015 година със международните сили.

Ядреното съглашение в последна сметка се срина и твърдолинейните последователи се върнаха крепко на кормилото.

По-високата изборна интензивност може да усили възможностите на господин Пезешкиан, 69-годишен сърдечен хирург, който търси връщане към атомното съглашение и по-добри връзки със Запада.

Но остава неразбираемо дали господин Пезешкиан би могъл да набере нужната инерция, с цел да притегли гласоподавателите към бюлетината. Имаше апели за протест, в това число от ограничения от независимост лауреат на Нобелова премия за мир Наргес Мохамади.

Повече от 61 милиона иранци на възраст над 18 години имат право на глас, като към 18 милиона от тях са сред 18 и 30 години.

Иранският закон изисква спечелилият да получи повече от 50% от всички подадени гласове. Ако това не се случи, първите двама претенденти в конкуренцията ще преминат към балотаж седмица по-късно.

В историята на Иран е имало единствено един балотаж на президентски избори през 2005 година, когато твърдолинейният Махмуд Ахмадинеджад победи някогашен президент Акбар Хашеми Рафсанджани.

Г-н Раиси, 63, почина при злополуката с хеликоптер на 19 май, при която починаха и външният министър на страната и други.

Той беше считан за протеже на Хаменей и евентуален правоприемник като висш водач.

Все отново мнозина го познаваха поради присъединяване му в всеобщите изтезания, които Иран извърши през 1988 година, и поради ролята му в кървавите репресии против несъгласието, последвали митингите против гибелта през 2022 година на Махса Амини, млада жена, арестувана от полицията за хипотетично погрешно носене на наложителната кърпа или хиджаб.